Можеш ли да си спомниш момент, когато е трябвало да вземеш трудно решение? Имаше ли съмнение, че може би е „грешно“? Търсеше ли някого, с когото да споделиш за това като начин да провериш дали си на прав път? А може би изобщо не обичаш да взимаш решение, и понякога просто се опитваш да избягаш с цел отлагане?
Месеци се съмнявах дали напускането на екипа и общия офис е правилното решение и избор. Провеждахме трудни разговори, от които излизах огнетена. Почувствах се супер притисната за нещо, с което не бях съгласна и цялата ми същност се бунтуваше (разбира се, че иде реч за ценности – просто нямаше съвпадение! И като добавиш и загубата на доверие ….отчуждение е точната дума).
Беше ми трудно да си го представя …напускането …имах план Б и след всичко случило се, като че ли везната клонеше все повече към него. Все пак това е промяна в живота, и за мен не беше никак лека, предвид годините опит да създам нещо стабилно и качествено. Трудно ми е дори да ти опиша чувствата, емоциите и душевната болка от това да взема решение сама да си тръгна, когато самата аз поисках да се присъединя! „Да остана или да напусна?“ Това ли е най-правилното за мен решение при положение, че вложих толкова емоция, ентусиазъм, пари, и бях отдадена на екипа и хората, които привличах в него“?
Предприех пътуване до Сандански и останах в дома на моите родители 2 седмици. Разхождайки се в парка ми прозвъня телефона! Радко – съпругът ми. Повиках го по телепатия – прости имах нужда да чуя гласа му. Попитах го: „Как разбираш дали си взел правилното решение?“
– „Наистина не мисля толкова! Просто действам, когато е време за действие“! … каза ми той. И в думите му имаше такава увереност и категоричност, че чак се сепнах за момент.
„Има смисъл в това“! … казах му. Мисля, че най – добрите ми решения са тези, при които съм следвала инстинкта си.
Отне ми още седмица. Една сутрин се събудих и знаех какво правя. Знаех, че този преход е на голяма промяна – израстване в емоционално и ментално ниво. Знаех, че ще мине време, за да се изправя отново и да продължа в нова посока и роля с увереност. Бях изпълнена с надежда и гордост от решенията си, и че твърдо застанах зад себе си, ценностите си, и се радвам, че го направих. И след трудни разговори един ден вдигнах телефона и само информирах момичетата. В противен случай щях да загубя себе си и да се обезлича!
Какъв е извода ми от историята, която ти разказах?
Не можеш да знаеш и да си на 100% сигурна, когато си потопена в емоцията. Затова понякога имаш нужда да споделиш с човек, който е неутрален, може да ти даде различна гледна точка, и който познава стъпките и процеса на промяната. Знае как да определи от каква промяна имаш нужда …било то в личен или професионален план. Защото всички искаме това чувство за смисъл, ред и контрол. Искаме да вярваме, че има едно правилно нещо, което на направим по – нататък, и понякога възможностите и Божественият замисъл са по – големи, и ни подтиква да действаме творчески, и да следваме естественият ритъм и ход на нещата. За да им позволим да се случат! И тук става въпрос да постигнеш яснота, да видиш цялата картина по различен начин, и да имаш силно чувство на вяра, че ще се озовеш там, където искаш!
Единственият начин да „знаеш“ е да предприемеш действие, и да се довериш, че независимо от всичко – всичко ще бъде наред. Да чакаш нещо да се случи е неудобно. Трудно е да седиш в несигурност, да нямаш стремежи. И от позицията на човек направил този преход знам, че най – добрия начин, по който да направиш нещо за себе си е като заглушиш ума и се задействаш.
Какво мислиш? Ти как се справяш с чакането? Искаш ли да ми разкажеш за случай, когато си взела решение, което се е оказало най – доброто досега?
С любов и възхищение, Галя!
