Защо е трудно да взема решение за промяна?

Дали постигаш това, което искаш в живота, има значение. Дали си щастлива и удовлетворена също има значение. Самореализацията да реализираме най-доброто в себе си е най-висшата ни цел като личности. В един момент от живота си човек слага на кантара и претегля целия принос, който е дал като професионалист и човек на света. Идва един момент в живота, в който си казва „това ли всичко“?

Защо когато осъзнаваме това ни е толкова трудно да вземем решение за промяна? Ето какво се случва: 

Знаеш какво е това, което искаш да промениш, осъзнала си, че имаш нужда от промяна, и момента в който трябва да вземеш решение насочено към действие, за да коригираш или подобриш ситуацията в която си се спирааш! Защо?

Защото момента, в който посегнеш към това, което ти принадлежи по право, това, в което си най-добра и обичаш съпротивата се появява като неканена гостенка. Най-често се изразява в:

  • неувереност, че ще се справим с непознатото и предизвикателствата, през които ни предстои да преминем. Може да звучи така: „ще се справя ли…дали ще мога да преодолея себе си“?
  • ограбващите вярвания – убежденията и всичко, което сме запомнили за себе си от нашите родители, баби и дядовци – наречено още „запомнена идентичност“ (ако си била най-малкото дете от всички, всеки те щади, защото …“тя не може…“ и много други такива), и ограбващи вярвания и негативни убеждения натрупани от житейски и професионален опит, и …
  • потъпканата самооценка, мисленето и начина, по който гледаш на себе си и на света около теб.

На примависта се сещам за две неща, които къде осъзнато, къде не си го мислиш (даже повечето от нас и аз също): „Какво ще си кажат хората за мен“? и „Дали сега е най-подходящия момент за промяна“. Убедена съм, че ще можеш да допълниш списъка с още. По подробно за убежденията може да прочетеш в статията как негативните убеждения повлияват трудовата ни кариера

Знаеш ли, талантите и дарбите, които носи всеки често си проправят пътека, и ако не искаш да ги приемеш се чувстваш като изгубена, като човек без посока, неудовлетворена, и често сърдита и тревожна. И се изправяш лице в лице с въпроса „Коя искам да бъда? И как да стана тази личност, която постига и реализира най-доброто от себе си в бъдеще?“

Искам/Имам – Правя – Съм! Да заменим модела със

Съм – Правя – Имам това, което искам, и е реалистично

За да започнем в посока изграждане на нов положителен образ за себе си, и за да си отговорим на тези въпроси тръгваме от някъде, защото ние вече сме. Т.е имаме отправна точка. И тук идва въпросът „Коя съм аз?“… като майка, професионалист, съпруга, и всичките важни роли от твоята кариера. И от това „Коя съм аз“ зависи какво правя, какво е моето поведение, и като крайна цел какво имам!

„Съм“ = Самоопределение – като какъв човек се определяш  и виждаш себе си „Правя“ = действието

За да онагледя това, ето пример: „Аз съм упорита, затова всеки ден отделям време за разходка сред природата и фитнес, за да поддържам енергията и моята положителна нагласа“

Ще завърша тази статия с един цитат на Д-р Едуард де Бено, който казва:

„Може да анализираме миналото, но трябва да проектираме бъдещето“

…и ако приемеш, че твоята дарба и най-доброто в теб е проект, който следва собственото си развитие ще направиш житейски пробив, и ще осъществиш себе си по начин, който ще ти носи истинско удовлетворение и радост!

Обичам и съм потопена в това да помагам на хората да придобиват яснота, увереност и смелост, да откриват и създават нови кариерни пътеки, а също и да развиват себе си по пътя на житейската си кариера. И ако си на кръстопът, липсва ти положителен смисъл в работата, и усещаш нуждата от промяна, ще се радвам да ми споделиш твоята история!

Вярвам, че взимането на осъзнато решение и полагането на усилия в правилната за теб посока си заслужава, и трябва да си готова да предприемаш смели крачки, за да се случват положителни промени в живота ти.

Дали ще управляваш кариерата си в компанията, за която работиш, или ще си самонаето лице, и ще изграждаш личния си автентичен образ е проект за цял един живот