- "Дали да го направя? Ще се справя ли?"
- "Е аз може и да мога да го направя, но..."
- "Поне мога да опитам, защо не - ще опитам"...

Преди години често пъти си задавах тези въпроси, и по-конкретно звучаха така:

„Мога да си намеря по-добра работа, ако бях завършила университет, но минаха 15 години откакто съм завършила училище и незнам дали ще се справя с всичко. Детето навлиза във възраст, която е специфична, домакинство, работата….“

„Знам, че не е добре за мен да пуша вече – главата ме боли ежедневно, ако не е тя ще е корема (пушех близо 2 кутии на ден, ако това изобщо има значение). Правех няколко опита да ги откажа вече, но нямаше успех. Сигурно нямам достатъчно силна воля. Слаб характер съм“.

„Толкова години влагах усилия, знания, енергия, пари. Знам толкова много за този бизнес. Дали сега е най-подходящия момент да кажа стига толкова? Но няма ли това да ме компрометира, отново? Какво ще си кажат другите? С толкова неща се захващах и изглежда, че нищо не довършвам докрай“. Ако го пусна сега и това, какво друго мога да работя? Усещам, че се доближава до това, което обичам и ми е сила, ама не е точно. М…. му, какво да правя и как да продължа?“

Това, не е задължително да бъдат твои истиории. Знам само, че със сигурност си имала такива моменти.

Само искам да ти обърна внимание на съюза „но“ в средата на изреченията. Забеляза ли го? Често го използваш, нали? Много често така се получава. Започваме с изказване на желанието на това, което искаме, имаме нужда, и след това идва проблемът „Но не вярвам….“че мога да го направя“, …“незнам дали точно сега имам нужда“, …“ама защо да се занимавам“…

Надеждата е вярата, че промяната е възможна! Проблемът идва оттам, че ти липсва увереност... че промяната е възможна и за теб!

И сега, като имаш предвид това, което вече знаеш за себе си, как би могла да осъществиш успешно твоята промяна? Кое би представлявало добра първа стъпка?

Позволи ми да ти вдъхна още малко увереност: