Здравей, аз съм Галя Кустева – социален и образователен педагог, сертифициран консултант по кариерно развитие и промяна. Помагам ти да вземеш решение в каква кариерна посока да поемеш, когато си на кръстопът, както и да създадеш и развиеш свой бизнес проект. Правим това стратегически чрез силата на методика „Твой Ред“ базирана на съвременни научно доказани теории и подходи от професионалното ориентиране, кариерно развитие и социално – педагогическата практика.
„Животът е пред мен“ си казвах на 20+!
И да, така е! Мислех си, че като започна да работя, сама изкарвам парите си ще изградя кариера във сферата (която и да е тя) и това донякъде ще ме направи щастлива. Мдааа, само за да се събудя един ден и да осъзная, че това не е моето място – нито като среда, нито като сфера на развитие, да не говорим за организационната култура. Изразходвах много енергия да прикрия факта, че бях уплашена, тъжна и демотивирана. Всеки ден се опитвах напразно да изградя по – добра, щастлива и удовлетворена професионална кариера – какво ли не пробвах! И всичко това, защото нямах висше образование и идея какво да е то. В последствие отчетох това като мой пропуск.
И така години наред трупах тревожност и гняв към себе си, обвинявах се за пропусната възможност и в буквалния смисъл на думата усещах страдание. „Защо по дяволите мъкна този товар с години? Къде изтича моята сила и увереност? – задавах си тези въпроси често.
Е да, в процеса на промяна има много болезнени осъзнавания, които са неудобни за преглъщане още повече, когато си наясно, че ти си отговорна за това, което ти се случва, защото изборът и тогава и сега все е в твоите ръце.
(Лирическо отклонение) Имам три камъчета на нощното си шкафче – едното си го бях определила за камъчето на благодарността, второто ми служеше като отдушник, а третото, най – голямото го пожелах за изобилие и благоденствие. В моменти на тревожност често посягах към второто камъче с молба да ми се разкрие и да получа просветление. Знам, че всичко това може да ти струва като отнесено от вихъра и да си мислиш, че това са глупости, но честно ли – не ме интересува дали ще си помислиш това, защото за мен работеше със страшна сила.
От първа ръка тези предизвикателства, които ще ти споделя сега и наричам „пропуски в творческата сила“ в буквален смисъл крадат от нас това, от което се нуждаем най – много, за да успеем да изградим пълноценна кариера: енергия, увереност, яснота, ангажираност, връзка, дори влияние. И колкото по – дълго тази празнота остава неразрешена, толкова по – голяма е тя и толкова повече щети нанася върху самочувствието и вътрешното чувство за увереност.
ПРОПУСК 1 – Ето какво си казвах: „аз не съм специална и нямам кой знае какъв талант“.
Да, идея си нямах в какво съм добра. Нямам изразен певчески талант, нито пък мога да рисувам като Леонардо да Винчи. И какво е налице – щом не можеш да ги посочиш, тогава не можеш и да ги използваш ефективно.
Ако и ти мислиш същото за себе си значи си като мен преди и повечето мои клиентки, и нищо чудно защо ти е трудно да разкажеш с какво се отличаваш от другите пред нов работодател, клиент или партньор.
ПРОПУСК 2 – Ето какво си казвах: „никой няма да обърне внимание на това, което правя“.
Докато един ден не си дадох сметка, че това е общуване от позицията на страха и егото, а не от позицията на лична сила. Защо? Ами щото сигурно и ти като мен преди се притесняваш да дадеш висока оценка на себе си за нещата, които правиш. Все чакаш някой отвън да ти каже „браво, колко добре се справяш“. Научих това на изпита по „Обучение по обществени дисциплини и занимания по интереси“, когато Проф. Мерджанова ме попита каква оценка си поставям. Погледна ме и ми каза: „подценяваш се момичето ми, и това показва колко силно его имаш“. Изобщо не я разбрах какво иска да ми каже, даже се ядосах.
Нормално е да изпитваме несигурност, защото за работата си очакваме признание отвън. Поне на мен ми е важна обратната връзка. Но докато имаш съмнения как се справяш все ще общуваш от позицията на страха, и няма да бъдеш себе си в разговора, процеса, взаимоотношенията, ….., защото това разклаща твоята увереност! Разбира се, ти може да имаш друго мнение по въпроса – това е моето.
ПРОПУСК 3 – Ето какво си казвах: „аз не заслужавам това“!
Липсата на вяра в моите способности, че се справям, че заслужавам това, което искам и едва ли съм била единствена? В кариерен превод това означава:
- „Знам, че имам качествата и способността да се справя, но не знак как да поискам повишение“;
- „не съм достатъчно добра щом не мога да задържа нов бизнес партньор в екипа си“…
- …“да постигна резултата, който искам или титлата, която ще ми позволи това или онова.
ПРОПУСК 4 – Ето какво си казвах: „това е толкова несправедливо, но не ми идва на момента какво да кажа и как да се защитя“!
Дори и да не бях съгласна с определени неща, и да намирах това за агресивно и неетично поведение трудно казваш „Стоп, стига толкова“. Познали се в този сценарии? Мдаа, повечето от нас или сме били потърпевши или сме били свидетели на неетично поведение, което ни кара да се чувстваме неудобно, уплашени, унизени дори? И какво? Прибираме се в къщи борейки се със себе си, че дори и обвинявайки се понякога за липсата на смелост да изкажеш мнение и да защитиш позиция.
Моята истина е следната: ако мълчим пред лицето на агресията и неетичното поведение към нас или другите, само защото не смеем да се обадим допринасяме неговото разпространение и продължаваме порочния кръг.
ПРОПУСК 5 – Ето какво си казвах: „все търся щастието и все ми се изплъзва“!
Идея си нямах преди години какво би ме направила щастлива и приказката – „в малкият град освен да се влюбиш друго няма какво да се случи“ ми допадаше (вече не :-))
И теб ли на смях те изби на смях с привкус на тъга? „Мммм“ с дълбока въздишка и знаеш ли защо? Защото загубиш ли мечтата си от поглед губиш цел и посока. Това бях аз преди 15 години, и виждам как по време на консултации жените ми споделят какво НЕ искат в работата, кариерата си, но не могат да назоват какво точно искат. Това също е предизвикателство, което те държи здраво в капана.
Спомни си теб като дете с мечти на воля. Къде я изгуби по пътя, мамка й? Кога и защо позволи това да се случи?
В действителност няма начин да избягаме от болката, страха и съмненията. Те са част от живота. Страхът пази! Пази се с него и въпреки това действай!
Задай си ключовият въпрос „Как мога да използвам всичко, което съм преживяла и научила за себе си по пътя на житейската си кариера, и да стана по – смела, по – компетентна, по – осъзната, полезна на другите“?
Когато използваш твоята вътрешна сила, необходима за да разгледаш неуспехите като възможности и разширяване на перспективите си за развитие – духовно, емоционално, социално, … тогава нищо не може да те спре. Ако някои от пропуските резонира с теб като усещане, избери едно като за начало – това, което причинява най-голяма болка, срам, … и започвайки от днес предприеми малки стъпки в посока растеж, за да затвориш празнината.
Ако имаш нужда от помощ да решиш какво да правиш от тук насетне – потърси ме.
