Здравей! Отново е време за поредната доза вдъхновение, и знам, че ще бъде полезно и вълнуващо за теб да прочетеш как да си върнеш смисъла и огънчето към успеха. Ако те вълнува темата продължи да четеш, а ако имаш приятелка, която се „пържи на бавен огън“ сподели я.
Благодаря ти от сърце.
Случвало ли ти се е да искаш да осъществиш нещо толкова силно, че да не те свърта на едно място?
Наблюдавам това днес в моят син, който е на 15 години, и много му се радвам, защото не спира да мисли какво би могъл да направи (…има на кой да прилича :-)).
Юношеството е етап в живота, в който си предана на желанията си и ентусиазмът е на лице. Особено, когато си срещала подкрепа, …
… вече на 28 – завършила образованието си (или все още в търсене какво да бъде), но и в двата случая работеща жена – семейна с деца … отговорности и грижи … вече реалността е различна. Понатрупала опит виждаш как нещата хич не са толкова прости, каквито са били преди, …
… нямаш време, всичко гони теб – „дай ми да ям“, „дай ми пари“, „заведи ме там“, „искам тази книжка, … това колело … този мотор“, и очите ти стават на понички.
Все по – рядко мислиш за твоите желания и копнежи, но пък си казваш: „животът все още е пред мен и всичко ще се нареди … някак си“. Бял косъм тук там … събуждаш се на 36+ понапълняла и потънала в рутината на ежедневието.
– „Еййй кога мина това време …?
… търпиш още малко, но въпросите
- Това ли е всичко? Какъв живот живея? Коя съм всъщност? … все по – често те вълнуват.
... "Кризата на смисъла" - повратна точка, в която същността ти следва естественият ход на развитие и еволюция на личността.
Тук хората се делим на два полюса … тези, които наново избират пътя си, и … всички отстанали. Едните осъзнали, че вървят на някъде без истинска цел, посока, кауза или прегорели и загубили смисъла се събуждат сякаш от дълбок зимен сън. Тези хора си спомнят, че са имали желания, че и те са били юноши с мечти на 15 … удрят по масата и казват СТОП, защото дълбоко в себе си усещат, че има нещо „повече“ отвъд рутината, което придава по – голям смисъл и повече стойност на настоящето… „Какво е възможно за мен? Възможно ли е изобщо? Какво бих могла да направя? Как?“
… другите продължават да спят дълбок зимен сън … минава и следващото лято, и следващото … още няколко години и по отношение на желанията си казват: „това няма как да се случи, поне не и за мен“ … и се гневят на тези будни души, а всъщност дълбоко в себе си копнеят да бъдат като тях.
Стискам ти ръка …
… защото търсиш начин да се измъкнеш от затворения кръг, и въпреки че се чувстваш изгубена по пътя задаваш въпроси, а това повдига духа ти … спомняш си идеи и търсиш нови перспективи. Знам, че се чувстваш обезсърчена да направиш толкова голям преход в този етап от живота си, но искаш промяна, защото знаеш, че в противен случай ще изгубиш себе си.
Нека ти припомня отново, че кризата е повратна точка от нашето пътуване, момент, в който развитието поема нов път следвайки вътрешната инстинктивна енергия с цел постигане на интегритет, пълнота, цялостност.
Най – хубавото е, че имаш натрупан опит, знания, умения и познаваш някои от твоите силни страни.
Това от което имаш нужда сега е ...
- … да си изградиш нов начин на мислене за себе си, и да си създадеш собствени критерии за успех;
- … да отделиш време, за да се фокусираш към изготвянето на личен кариерен план, който ще ти помогне да се хармонизираш, … уравновесиш силите си между семейство, професионално развитие и социалната среда; … набележиш нови постижения и разшириш възможностите си;
- … напишеш изявление за лична мисия и изградиш визия за живота си наново;
- … да започнеш с малки стъпки към голямата промяна – помагат за мотивацията, когато има много неизвестни;
- … да поддържаш уменията си живи и изграждаш нови;
- … и ако се налага преквалификация, за да повишиш компетентностите си, и да подплатиш със знания новото начало
Спри да се луташ. Вместо това ми разкажи твоята история, и заедно ще изградим ново начало за щастливи дни.
