Ако се свързваш с написаното тази статия е точно за теб, и те уверявам, че изобщо не си сама! Много от нас страдат от липса на увереност, и преживяват това усещане дълбоко вътре в себе си. Всеки момент имаш чувството, че ще бъдеш порицана, наказана или упрекната, сякаш правиш нещо нередно. Знаеш ли, че всъщност с това усещане живеят около 70% от способните жени и мъже, и изпитват този страх в даден момент от живота си. Казано с две думи страдаш от т.нар. „синдром на самозванеца“ (а защо самозванец – защото подценяваш и самозалъгваш себе си, че не си достатъчно подготвена, знаеща и можеща!)
В тази статия ще ти разкажа за моята гледна точка какво представлява синдрома на самозванеца, откъде води началото си, и симптомите, по които да го разпознаеш.
Какво представлява синдрома на самозванеца, и откъде води началото си?
Усещането е вътрешна тревожност и непреодолимо чувство, че не заслужаваш това, което имаш и всичко, което си постигнала е плод на някаква външна случайност и твоя личен принос е много малък, или нищожен. Подлагаш постиженията си на съмнение, вместо да се радваш на успехите си, и си мислиш, че всичко това е късмет и просто си била „на правилното място в точното време!“
Докато четеш написаното може би в съзнанието ти изплуват ситуации, в които си се чувствала по този начин, може да откриеш, че се съмняваш в творческите си способноси, или по-лошо – да си мислиш, че изобщо нямаш такива. В такъв момент вътрешния критик се обажда с гласчето: „Какво ти дава право?“, като даваш възможност да се прояви вярването, че „не съм достойна, и има още много какво да уча“!
Няма един единствен отговор на тази вътрешна празнота. В корена на този синдром и усещането за некомпетентност и празнота може да лежи:
Родителският модел на поведение и травми в детството! Отношението на родителите понякога варира в две крайности: остават или равнодушни и отричат дарбите на детето, или прекомерна гордост. Върни се назад и помисли! Имало ли е прекалено високи очаквания към теб – не си могла „да си губиш времето с незначителни неща според представите на твоите родители, а за похвала и дума да не става, или си била подценявана? Обикновено това случва с най-малките в семейството. Подобно отношение води до убеждението „не ставам, не съм достатъчно добра“, и се проявява като съмнение в творческите способности и нездравословен перфекционизъм.
На по-късен етап като възрастни се отразява на ниво идентичност и на начина, по който мислим за себе си и работата. Изразява се в ниска самооценка и ефективност, липса на вяра в способността ти да успяваш в кариерата/бизнеса, и личните ти цели, перфекционизъм и убежденията, че не струваш, че може да направиш нещата по грешен начин, че все някой е по – добър от теб, че това, което даваш не е достатъчно – може и още. Повече за нездравословния перфекционизъм може да прочетеш в статията „Не(съвършенството) като Вселенски дар“
Какво се проявява навън като резултат:
- поставяш си твърде нереалистични и високи цели, и когато не се реализират трудно се разграничаваш от провала;
- дори и да си постигнала някоя от целите трудно можеш да се израдваш и да я изживееш пълноценно. Мислиш си, че трябва да се случи нещо много голямо, за да го признаеш като постижение;
- губиш мотивация да продължиш напред, и лесно те връхлитат негативни мисли, и се завърташ в потискащата спирала надолу;
- …съмняваш се и се самосаботираш.
Да признаеш пред себе си, че живееш с усещане за малоценност не е страшно за Бога, нито пък е нещо срамно! Това единствено ти показва, че си човек, и имаш право да избираш! Хората, които проявяват устойчив дух са убедени, че могат да направят нещо, което да им помогне, и е по-вероятно да потърсят помощ. Практикуват осъзнатост и доброта към себе си, и знаят, че балансираното отношение към собствените им емоции е в техните ръце, и не е нещо, което се случва извън тях!
Няма нещо, което да обичам по-силно от това да решавам проблеми, и да ти вдъхвам увереност и сила! Пиши ми ако искаш да ти помогна да опознаеш творческата си същност и да подсилиш вярата в личната ти стойност! Галя♥
