Не(Съвършенството) като Вселенски дар! Или как да изградиш самосъстрадание?

Робуваш ли на убеждението: „Аз съм това, което постигам и колко добре го правя“?

Толкова добре разбирам как се чувстваш, защото ти споделям нещо изживяно от първо лице, и до болка познато. Знаеш ли, някъде по пътя на нашето кариерно развитие попадаме в изтощаващата спирала на изживяни травми и ограничаващи убеждения, които трупаме през целия си живот.  И всеки път, когато изберем да постигаме амбициозните си цели в областите на кариерно удовлетворение се завръщат със зверска сила.

„Истински трудно и истински изумително е да се откажете да сте съвършени и да започнете да бъдете себе си“

– Ана Куиндлън

Една от причините на застоя, отлагането и реализирането на личните ни и професионални цели е нездравословният перфекционизъм, към който много от нас имат склонност. Още повече когато живеем и работим във враждебно общество, което е способно да те „разпъне на кръст“, и диктува всичко – от това колко да тежиш, до как трябва да изглежда къщата ти!

Какво лежи в основата му, и каква е връзката между нездравословният перфекционизъм, старите травми и убеждения?

Като човек, който се възстановява от усещането за недостатъчност, (защото храбростта се практикува ежедневно), ще ти призная, че перфекционизмът всъщност е начин да избягаш от болката и срама, които са в основата на това усещане! Един от начините срама да се промъкне в живота ти е именно през перфекционизма, и няма нищо общо със стремежът ти да постигаш амбициозните си цели в областите от живота, които са важни за теб.

Имай предвид нещо много важно: Перфекционизмът и желанието да покажеш най-доброто, на което си способна изобщо НЕ са едно и също нещо!

Първото е насочено към другите – към въпроса „какво ще си кажат за мен“, и е свързано с убеждението, че когато: …правиш нещата вместо другите, …съобразяваш се с техните очаквания към теб, … живееш, за да им се харесаш, страхуваш се да не сгрешиш, за да не ги разочароваш, ще получиш тяхното одобрение и похвала. Такова поведение може и да изглежда отговорно в очите на хората, но не е проява на самосъстрадателност и отговорно към твоите нужди, потребности и цели? Поставянето на граници и начина, по който комуникираш с другите около теб твоята история, нужди и потребности е важно умение, което да изградиш, за да си помогнеш. И ако си правила опити, но все нещо ти се изплъзва, не намираш подкрепа, а копнееш да си поставиш разумни цели, съобразени с твоя ритъм, стил и начин на живот ми пиши. Заедно ще намерим изход от проблема, защото здравословният стремеж да постигнеш нещо в живота си е обърнат към нас самите, и е в отговор на въпроса „как мога да се усъвършенствам?“

Да, знам, че се изисква да проявиш дързост, да практикуваш храброст, когато изложиш на показ твоята уязмимост! Знам, че личната ти стойност в такива моменти е изложена на риск! Дали обаче?! Или по-скоро отново правиш избор да я парализираш?

Ти имаш значение за мен! Пиши ми, и заедно ще изградим стратегия, за твоята устойчива промяна!

Вярвам в теб!